Зарази и вируси

Вирусът (от латински: virus, „отрова“) е микроскопичен патоген, който инфектира клетки в живи организми. Вирусите могат да се възпроизвеждат единствено като подчиняват и контролират други клетки, понеже самите те не притежават собствен клетъчен апарат за самовъзпроизвеждане. Те са много малки с размери 15-350 nm, и са видими само с електронен микроскоп. Имат разнообразна форма: сферични, пръчковидни, многостенна призма и др. Терминът вирус обикновено обозначава тези частици, които заразяват еукариотни организми (всички многоклетъчни и много едноклетъчни организми), а терминът бактериофаг или фаг – тези заразяващи прокариотни организми (бактерии и бактериоподобни доядрени организми). Обикновено тези частици носят малко количество нуклеинова киселина (или ДНК, или РНК, но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина вирусът се групира най общо на РНК-вируси и ДНК-вируси като нуклеиновата киселина може да бъде едно-или двуверижна защитено от обвивка, съдържаща белтъци, липиди, въглехидрати или комбинация от тях. Вирусите не могат да се размножават в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни паразити, които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката гостоприемник да синтезира вирусноспецифични макромолекули.

Морфология на вирусите
Вирусите се срещат в две основни състояния: Извънклетъчна (Вирион) – представлява извънклетъчната форма на вируса, която не е активна. Тя се превръща в активна едва след като попадне в жива клетка. Вирионът не показва наличие на жизнени процеси, които протичат в него. Той е извънклетъчната форма на живот, съхраняваща вируса в природата. Той е приспособен да пренесе нуклеиновата киселина от една клетка в друга. Вътреклетъчна (Вирус-клетка) – това е вегетативната форма на вируса и представлява активна форма при размножаване в клетката. Морфологичните параметри на вирусите са големина, форма, структура и симетрия. Те са строго специфични и се използват при класификацията на вирусите като основни таксономични белези.

Големина
Според този параметър вирусите се делят на: Много дребни — вируси с големина 15 – 25 nm Дребни — вируси с големина 25 – 40 nm Средни — вируси с големина 40 – 100 nm Едри — вируси с големина 100 – 200 nm Големи — вируси с големина над 200 nm Това разделяне е сравнително условно поради факта, че различните поколения вируси в рамките на една вирусна популация могат да варират в близки граници.

ICTV класификация
През 1966 г. Международният комитет па таксономия на вирусите приема единна класификация на вирусите базираща се на типа нуклеинова киселина (РНК и ДНК), количество на нуклеиновата киселина (едно- или двуверижна). Класификацията представлява серия от йерархични таксони: Разред (-virales) Семейство (-viridae) Подсемейство (-virinae) Род (-virus) Вид (-virus). 

Произход на вирусите
Вирусите представляват сборна група с различен произход. Съществуват няколко хипотези за произхода на вирусите. Според първата хипотеза вирусите са произлезли от свободноживеещи микроорганизми като съвременните микоплазми и рикетсии претърпели дегенеративна еволюция. Микроорганизмите загубили значителна част от своя геном. Възможно е само сложните ДНК-съдържащи автономни вируси като шарковите например да са еволюирали по този начин. Някои от вирусните белтъци са сходни с тези на бактериите, но значителна част от тях нямат аналог. Това показва, че вирусите са се обособили сравнително отдавна като група. Втората хипотеза е известна с името „Теория на побеснелите гени“. Според нея вирусите представляват генетични структури на инфектираната клетка. При еволюцията си те придобили автономност и собствени гени осигуряващи им възможност да съществуват самостоятелно като запазват зависимостта си от клетката.

Характеристики на жив организъм 
Учените все още спорят дали вирусите да се причисляват към живата или неживата природа. Според съвременната биология животът трябва да отговаря на някои условия: да се самоорганизира, да се самообновява, да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда и да се развива (да еволюира). Вирусите отговарят само на едно от посочените условия — те само еволюират. Поради липса на органи вирусите използват рибозомите на други клетки. Принципът е следният: вирусът се прикрепя към дадена клетка и инжектира в нея своя РНК, която се свързва с рибозомите на клетката и я стимулира да произвежда вирусни белтъци. Произведените белтъчни молекули се свързват и образуват нов вирус, който разкъсва клетката при напускането ?. Интересен факт е, че вирусите са много ценни за съвременното генно инженерство заради способността си да пренасят генетичен материал в клетките. Използват се като вектори, които пренасят РНК от една клетка в друга, което причинява изкуствена мутация.

Паразити
Паразитът е организъм, който се храни с части или жизнено необходими продукти от друг жив организъм, наречен гостоприемник. Паразитът се развива за сметка на гостоприемника, който губи постепенно жизнеността си. За разлика от хищниците паразитите не убиват или не убиват веднага организмите, които използват за храна. Терминът произлиза от гр. parassitos – някой, който се храни от чужда трапеза. С термина „паразити“ се означават само еукариотни организми, въпреки че патогенните бактерии и вирусите също водят паразитен начин на живот.

Видове паразити
Според начина на пребиваване
Временни – влизат в контакт с гостоприемника, само за да се нахранят, след което се отстраняват. Типичен пример са южноамериканските кръвосмучещи прилепи. Постоянни – използват гостоприемника не само като източник на храна, но и като постоянна среда за обитаване. Такива са глистите, тениите, крастните кърлежи и др.

Според мястото на пребиваване
Ектопаразити – паразитират върху повърхността на тялото на гостоприемника, като използват различни приспособления за прикрепване. Такива са бълхите, кърлежите, въшките и др. Ендопаразити – обитават вътрешността на тялото на гостоприемника. Паразитират: в червата – някои тении, глистите и др.; в черния дроб – големият и малкият метил; в сърцето – дирофилариите; в еритроцитите – някои еймерии; в мускулите – трихинелата.

Паразитози 
Паразитози се наричат болестните състояния, които паразитите причиняват в организма на гостоприемника. Най-честите клинични признаци на паразитозите са безпокойство и измършавяване. При размножаването на голям брой паразити гостоприемникът може да загине.

Инвазия
Инвазията (от лат. invasio – нашествие) е медико-биологичен термин, с който се означава проникването, размножаването и разпространението на паразитни организми в гостоприемниците, и обитаваната от тях среда. Инвазията има две основни характеристики: интензитет – характеризира броя на паразитите, които са успели да инвазират (да проникнат и да се размножат в) организма на гостоприемника; екстензитет – характеризира биогеографското разпространение на паразитите; според своя екстензитет, паразитозите могат да протекат: спорадично – засягат единични хора или животни; ендемично – засягат специфична, тясна група от хора или животни (деца от едно училище, работници от една бригада, животни от една ферма); епидемично – засягат широки групи от хора или животни (цели области, градове и села); пандемично – засягат цели държави и континенти.

Паразитози по човека
Педикулоза (Pediculosis) – инвазиране с главова въшка; фтириоза (Phthiriosis) – инвазиране със срамна въшка; саркоптоза (Sarcoptosis) – краста; тениози (Taeniosis) – инвазиране с тении; аскаридози (Ascaridosis) – инвазиране с глисти. Паразитози по животните саркоптоза (Sarcoptosis) – краста; тениози (Taeniosis) – инвазиране с тении; аскаридози (Ascaridosis) – инвазиране с глисти; фасциолоза (Fasciolosis) – инвазиране с голям чернодробен метил; дикроцелиоза (Dicrocoeliosis) – инвазиране с малък чернодробен метил; парамфистомоза (Paramphistomosis) – инвазиране с парамфистоми.

Симптоми на паразитоза с чревни паразити 
Паразитите ядат и се изхранват от храната, която консумираме, дори от хранителните добавки. За нас оставят само отпадъците. Често ни карат да се чувстгваме, че не получаваме нужното от храната, че НЕЩО ЛИПСВА. Какво могат да предизвикат те в човека? Неспособност да наддаде тегло или да отслабне Гъбични инфекции Хронични ушни и синусни инфекции Инфекции на уринарния тракт Сърбеж в носа или ушите Сърбеж около ануса, особено нощем Храносмилателни проблеми Глад за сладко Газове в червата и уригване Диария Слузести изпражнения Хемороиди Запек Синдром на дразнимите черва Скърцане със зъби по време на сън Сърдечни болки Изтръпване на ръцете Болки в пъпната област Болки в гръбнака, бедрата или плешките Артритни болки Нощно напикаване Лигавене по време на сън Менструални усложнения Кисти Прекомерно хранене без засищане Сърбежи по кожата, обриви Слаба памет Депресия Хронична умора Простатни проблеми и сексуална дисфункция Задържане на вода (предимно се причинява от тении) Чернодробни проблеми В много случаи обаче паразитозата може да протича без видими симптоми или със симптоми, като умора, депресия, които да смятате за „нормални“. Изследвания извършени в САЩ показват, че 75%-88% от пробите взети от градски отпадъчни води в САЩ съдържат яйца от аскарис (тения), което е показател за доста високо ниво на паразитоза сред хората. С други думи, много хора носят тения в себе си, без дори да подозират за това и тя сняся яйца в червата им, които чрез изпражненията попадат в отпадните води на канализацията. Изследване на отпадъчни води в Чехословакия показва 100 до 1050 айца на тения за литър! И ако добавим възможните зарази от други паразити, като острици, метили и др. процентът може да се окаже по-голям. 

Тестване за Паразити
Знае се, че една съвременна болнична лаборатория може да хване около 20% от паразитозите. Над 1000 вида паразити могат да живеят в тялото ви, а съществуват тестове само за 40 до 50 вида. Това означава, че вашият доктор, ако въобще реши да ви тества за паразити, може да се надява да открие само 5% от паразитите с точност 20%. Така 80% от тях биха останали неоткрити и ще имаме само 20% да открием оставащите 5% за които съществуват тестове.

Какво могат да ни сторят Паразитите?
Паразитите се хранят и отделят отпадъци всеки ден. Те не само се хранят с нашата храна но МНОГО ОТ ТЯХ ЯДАТ ЧОВЕШКИТЕ ТЪКАНИ. Entamoeba Histolytica, например, може да отиде в черния дроб, в белите дробове или в мозъка. Несъзрели форми на червеи наречени аксарис или кръгли червеи могат да се настанят в белите дробове и да предизвикат астма. Много случаи на хронична анемия могат да се дължат на паразит, наречен анкилостома (Ancylostoma, Necator), познат като Американският убиец. Този паразит се прикачва към стените на червата ни и се забива в кръвните съдове. Способен е да изпие огромно количество кръв всеки ден. При хора, заразени с този паразит се наблюдават нива на хемоглобина до 15% по-ниски от нормата. Специалистите вече говорят за възможността припадъците да се дължат на паразити и дори миниатюрни червеи, които достигат до мозъка по кръвта! Наскоро, д-р. Хулда Кларк, в книгата и? „Лекът за всички видове Рак“ твърди, че Диабетът може да се предизвика от паразит наречен МЕТИЛ, който може да се настани в панкреаса и да наруши работата му. Днес вече се допуска, че сърдечните заболявания и сърдечните удари са по-високи при собствениците на кучета, защото сърцето им бива заразено с паразити от домашните им любимци. Това е било потвърдено при аутопсии. Друг тип кръгли червеи се наричат Trichuris trichura. Те инжектират течност в червата, която превръща тъканта на червата ни в течност, която те изсмукват. Острици са били откривани в утера, вулвата, фалопиевите тръби при жени. Това е, защото когато червеят излезе навън да снесе яйцата си, той може да загуби ориентация и да пропълзи във вагиналната област вместо обратно в ануса, разнасяйки със себе си бактерии в репродуктивните органи. И това се случва нощем, когато жената спи. Паразитите отделят токсични отпадъци, които натоварват бъбреците, черния дроб и имунната система.

Как получаваме паразитоза?
Най-вече от храната и от водата. Над 50% от нашата храна и вода са инфектирани. А биологичната храна е още по-зле от комерсиалната, защото се отглежда с животинска тор. Проверки на ХЕИ са открили, че инспекторите по животните може би пропускат до 50% от инфектираните животни, които отиват за клане. Човек може да се зарази с глисти дори и ако кожата (боси крака, ръце) му влезе в контакт със почва в която е била заразена с фекална материя съдържаща яйца. Паразити можем да хванем от домашните животни. Не забравяйте, че всеки път, когато животното ближе ануса си, то може да взима с езика си хиляди яйца на паразити. И когато ви близне, яйцата попадат директно върху вас. На връзката между болно дете и домашните животни рядко се обръща внимание.

Какво можем да сторим?
Винаги измивайте ръцете си по няколко пъти наден, след всяко посещение до тоалетната или ако сте били в близост до животно. Никога не допускайте домашното ви животно да спи с вас в леглото или да ви ближе по устата. Винаги се измивайте, след като ви е близало. Гответе месото и рибата, докато няма повече червен цвят и станат сухи. Не оставяйте храната да престоява през нощта. Колкото повече стои навън, толкова по-скоро ще се развият паразити в нея. Винаги измивайте с четка или белете плодовете и зеленчуците. Суровите зеленчуци и плодове могат да бъбдат по-голям източник на паразити, отколкото месото!

Забравената практика на обезпаразитяване
Докъм 1930-та година е било съвсем нормално хората да взимат превантивно рициново или минерално масло или билкови смеси за да прочистят телата си от паразити. Всяка етническа група си е имала свой специфичен начин на обезпаразитяване. Това е било правено всеки 6 месеца, веднъж годишно или със смяната на сезоните. По този начин хората се запазвали чисти от паразити и съпътстващите ги болести. Докторите през 19 век са предписвали на пациентите си профилактично обезпаразитяване всеки 6 месеца или поне веднъж годишно. Днес практиката на профилактика срещу паразити е забравена, защото се смята, че с подобряване на санитарните условия в цивилизацията паразитите са били премахнати. Уви, това не е така и изследванията[4] го показват. Един паразит, като тенията,може да живее 1-2 години в човека, през което време нищо подозиращият му домакин е носител на зараза. Те имат и положителен ефект в живота на човека, тъй като помагат в борбата срещу вредителите.