Първа помощ при мотористи
За първа помощ за мотористи много-много не се говори. Сякаш ни няма на пътя. Или пък сме статистически незабележима величина спрямо останалите участници в движението.
А инциденти стават ежедневно. По данни на БЧК близо 60% от жертвите на ПТП-та загиват в първите няколко минути след катастрофата. Точно заради това най-важна е помощта, която се оказва в тези няколко минути. Когато мотоциклетист е сериозно ранен, правилната и незабавна първа помощ може да бъде разликата между оцеляване и смърт. Мотористите често получават животозастрашаващи травми – на главата, врата (шията) и гръбнака, както и тежка кръвозагуба, безсъзнание и други.
Горещо се надяваме, че никога няма да ви се налага да прилагате на практика написаното в следващите редове. А още по-малко – да разчитате някой да приложи написаното върху вас. Тази информация има за цел да положи основните на самообразоването за това какво да направите, ако се натъкнете на инцидент. Тя не трябва да се разглежда като авторитетен източник на медицинска информация. Трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки за самообразоване, като например се завършват сертифицирани курсове по първа помощ. Когато карате мотора, отговорността да имате нужните знания, опит и оборудване за безопасно пътуване е само и единствено ваша!
Мислете бързо и действайте спокойно
И така – виждате пострадал колега и трябва да му окажете първа помощ. Трябва да мислите бързо! И най-важното – да останете спокойни. В такава ситуация нямате право на чувства и страх. Бъдете хладнокръвни и не забравяйте, че от вас зависи всичко.
На първо място се уверете, че вие сте в безопасност. Проверете за рискове – изтичащо гориво, дим, огън и пр. Постарайте се да обезопасите мястото и да предупредите приближаващите се МПС-та. За целта можете да използвате мотора си – като го паркирате надолу по пътя, преди мястото на инцидента. В сличай, че има и други хора на мястото, изпратете ги да предупреждават останалите участници в пътното движение и в двете посоки. При лоша видимост или тъмнина, за да осветите мястото на инцидента използвайте фаровете на други мотори или коли.
Обадете се на телефон 112. Или пък, ако около вас има други хора, накарайте някого от тях да се обади. Ако няма непосредствена опасност, не местете катастрофиралия мотоциклетист – докато успеете да прецените тежестта на нараняванията му/?. Състоянието на пострадалия може да бъде спасяемо, но, ако бъде неправилно преместен, той може да умре или завинаги да остане парализиран. Попитайте жертвата какво се е случило. Това ще ви даде възможност да прецените дали пострадалият е адекватен, а и ще придобиете по-добра представа за неговото или нейното състояние. След това проверете за следните неща:
- Болка и скованост във врата на жертвата, раменете, ръцете или краката;
- Травми на главата и гръдния кош;
- Чувствителност или стягане в областта на корема, които могат да са сигнал за вътрешни наранявания;
- Навяхвания и счупвания на крайниците.
Най-важното при първа помощ за мотористи: Врат/шия
За протокола: консистенцията на гръбначния мозък е като на преварени аспержи. Нервната тъкан е мека, а костите са твърди. Ако вратът е счупен, и най-малкото погрешно движение може да прекъсне гръбначния мозък и да доведе до катастрофални последици.
По отношение на нараняванията на врата е важно винаги да предполагаме най-лошото. Вижте дали пострадалия може да диша нормално – дали не си е “глътнал езика” или не е повърнал. Ако тези фактори не съществуват, каската (особено full face) НЕ бива да се маха! Може само да разкопчаете каишката под брадичката. Ако мотористът започне да изпитва затруднение при дишане, спре да диша или започне да повръща, махнете шлема изключително внимателно – но задължително с поне още един човек! Практиката води до съвършенство, затова е строго препоръчително да се упражнявате как безопасно се маха каска.
Как става това?
1. Единият застава откъм горната страна на главата на пострадалия. Хваща каската с две ръце и се уверява, че главата и шията са напълно стабилни и не се движат в страни;
2. Ако каишката не е разкопчана, вторият човек я разкопчава и подпъхва ръцете си в каската – така че да хване от двете страни главата и врата на пострадалия. При захвата четирите пръста на двете ръце се поставят зад ушите на пострадалия, а палците – пред ушите;
3. По време на свалянето на каската първият (този, който държи каската) се грижи за фиксиране положението на главата;
4. Вторият накланя бавно и внимателно назад шлема, докато от предната му част (която е предназначена да предпазва брадата) се покаже носа. През това време първият държи главата стабилна и подпира тила;
5. Внимателно се издърпва докрай останалата част от каската;
6. Подлага се нещо под главата (например яке, одеало) и главата се поставя внимателно, така че да остане хоризонтална.
* След махането на каската, единият трябва да държи стабилна главата на пострадалия през цялото време, докато дойде Спешна медицинска помощ.
Ако се е наложило махане на каската, то е възможно пострадалият да е повърнал или да си е “глътнал езика”. След като отворите устата, ще можете да разберете дали някой от двата варианта е факт.
В случай на повръщане:
- Главата и тялото трябва да бъдат обърнати настрани успоредно – втори човек трябва да държи главата така, че да е неподвижна спрямо тялото. В никакъв случай НЕ завъртайте само главата!
- В тази поза (на една страна) почистете добре устата с пръст (задължително с ръкавици) или с парче плат (марля, платнена носна кърпичка, тениска), но не с хартиена салфетка;
- Не наливайте вода и не мийте устата;
- Обърнете бавно и внимателно така, че главата да е успоредна на тялото.
В случай, че пострадалият си е “глътнал езика”:
- Сложете нещо между зъбите, за да не може пострадалият несъзнателно да ви захапе. Ако няма какво да сложите, пропуснете тази стъпка;
- Бръкнете внимателно с пръст и извадете езика.
- През цялото време главата трябва да е обездвижена.
Когато някой падне и си глътне езика, бързината наистина е от съществено значение, защото човек може да оцелее само 3 минути, без да настъпи увреждане на мозъка.
Необходимо е да наведем главата на падналия човек назад и да се повдигне брадичката, за да може езика да освободи дихателните пътища.
Шок
Шокът не е внезапна реакция – развива се постепенно и при наличието му има опасност за живота. Той се появява, когато тялото започне “да изключва” – често в резултат на значителна кръвозагуба, вътрешни кръвоизливи или увреждане на нервната система. Всякакво външно кървене трябва да бъде овладяно. Признаците на шок след инцидент с мотор могат да са:
- учестено дишане;
- слабост;
- бледа, студена и влажна кожа;
- объркване;
- слаб или ускорен пулс;
- в късен етап на шока – загуба на съзнание.
Завийте пострадалия с одеало (или яке). Ако е бил в безсъзнание, засечете колко време е минало, докато се свести. Ако не дойде в съзнание, засичайте времето и следете пулса и дишането му. Повдигнете внимателно краката му – в идеалния случай те ще са над нивото на главата му (това зависи от нараняванията му). Така ще възстановите притока на кръв и правилното кръвообръщение.
Ако пострадалият е в съзнание или дойде в такова, говорете с него – бавно, спокойно и ясно. Използвайте кратки изречения. Попитайте го дали го боли някъде. Ако е в шок и не може да ви отговоря, кажете му да отговаря с мигане – едно мигане за “да”, две мигания за “не”. Ако не може да ви отговори, се опитайте да разберете къде го боли като изреждате възможностите.
Попитайте пострадалия за името му (или дали ви познава, ако е ваш познат) – ако е в състояние да ви отговаря, разбира се. Покажете му няколко пръста и го попитайте колко вижда. Попитайте го дали знае какво се е случило. Ако не, обяснете му, че е катастрофирал, но всичко ще е наред. Кажете му, че линейката идва и трябва да е спокоен.
От изключителна важност е през цялото време пострадалият да бъде неподвижен! Ако е в съзнание и няма признаци на шок или има слаби такива, може да го попитате дали си чувства краката и дали може да ги движи. Постарайте се да запомните всичките му отговори и реакции. Докато пристигне линейката, в никакъв случай не го оставяйте сам. Чрез опипване прегледайте крайниците му за счупване. Старайте се да го задържите буден и не спирайте да му говорите – задължително със спокоен глас.
Непряк сърдечен масаж и изкуствено дишане
Ако пострадалият не диша и няма видима причина за това (повърнато, “глътнат” език), направете сърдечен масаж и изкуствено дишане. Имайте предвид, че е възможна травма на шията и поради тази причина съживяването трябва да се прави внимателно.
Как се прави?
1. Коленичете до пострадалия;
2. Намерете средата на гръдната му кост (на около 2 см над слънчевия сплит);
3. След като сте намерили мястото, сложете там дланта на едната си ръка, а после другата длан върху първата. Сключете пръсти;
4. С опънати ръце натиснете директно надолу, така че гръдната кост да потъне с около 4 см. Важно е да натискате точно върху средата на гръдната кост, а не върху ребрата на пострадалия!
5. Трябва да направите 15 или 30 гръдни притискания по този начин (80-100 за 1 минута). След всяко притискане оставяйте гръдния кош напълно да се повдигне. Това ще позволи на кръвта да потече обратно към сърцето. Не допускайте ръцете ви да се разместят или да се отделят от гръдната кост!
6. Всяко притискане и отпускане трябва да е с еднаква продължителност;
7. На всеки 15 или 30 гръдни притискания трябва да направите 2 вдишвания;
8. Всяко вдишване трябва да бъде с продължителност около 1 секунда. Следете дали гръдният кош (предната гръдна стена) се повдига;
9. Обдишването може да бъде “уста към уста” или “уста към нос”;
10. Продължавайте съживяването докато:
- пострадалият започне да диша самостоятелно;
- дойде квалифициран медицински персонал, който да продължи съживяването;
- докато издържите физически.
Не забравяйте да проверявате дали раненият е възстановил дишането си.
Техниката по съживяване е важно умение. Обмислете посещаването на специализиран курс, където да научите как да я изпълнявате правилно и/или да я усъвършенствате.
Кръвотечение и рани
Имайте предвид, че, ако сте сами, няма да може да се погрижите за всички наранявания на пострадалия. Опитайте се да прецените коя външна травма е най-животозастрашаваща. Може да се ориентирате по кръвта:
- капилярната кръв изтича бавно, често на капки и се наблюдава при повърхностни наранявания;
- ако кръвта е тъмночервена и изтича равномерно от раната, то вероятно става въпрос за венозно кръвотечение;
- ако кръвта е с ален цвят и изтича на тласъци (в съответствие със сърдечния ритъм) и под високо налагяне, това е индикация за артериално кръвотечение. Това е изключително опасно за живота на ранения.
Всяко по-обилно кръвотечение възможно най-бързо трябва да бъде спряно. Не се правят опити за кръвоспиране, само ако кръвта тече от устата, ухото или ноздрата – може да е налице нараняване в основата на черепа. Почти всяко видимо кръвотечение може да бъде спряно чрез силен натиск отвън върху кръвоносния съд. Избягвайте всякакъв директен контакт с кръвта и раната на пострадалия – използвайте ръкавици за еднократна употреба.
Има два вида кръвоспиращи техники, които можете да приложите в случая – с директно притискане на раната или чрез тампонираща превръзка.
1. Директно притискане на раната:
Притиснете раната със стерилна марля, чиста кърпа или тениска. Целта е да притиснете кръвоносния съд към костта. Ако пострадалият е в съзнание, може да му покажете как сам да притисне рана си. Ако марлята (или кърпата) се напои, сложете отгоре още един чист слой (марля, кърпа, тениска) и продължете да притискате. Притискането трябва да продължи до пристигане на медицинския екип или докато кръвотечението намалее драстично (или спре).
2. Тампонираща превръзка:
Този вид кръвоспиране се прилага само при рани на крайниците. Ако разполагате с марля, бинт и кърпа и мястото го позволява, можете да направите тази превръзка, която да замени горната.
Върху раната поставете стерилната марля, а върху нея ролка бинт (или друго тяло, което упражнява натиск). Ролката не се развива или омотава, а се слага директно. Отгоре поставете фиксираща кърпа, която да притисне тампона (марлята и бинта). Стегнете, но не прекалено. Ако за ранения е безопасно, повдигнете кървящия крайник над нивото на сърцето. Ако след поставянето на превръзката кръвотечението продължава, над вече направената превръзка направете още една.
В случай, че вече сте се погрижили за спешните травми на пострадалия(-ата) и той/тя има повърхностни и/или неживотозастрашаващи рани (без обилно кръвотечение), може да обработите и тях. При катастрофа с мотоциклет и липсата на подходяща екипировка, такъв тип рани са често срещани.
Уверете се, че ръцете ви са чисти и/или използвайте ръкавици за еднократна употреба. Изплакнете раната с вода, като не я търкате и пипате. Ако имате кислородна вода, промийте раната и с нея. Подсушете участъка около раната, но не докосвайте повърхността. Третирането на раната с антибиотичен или антисептичен препарат ускорява заздравяването ?. Ако имате такъв – използвайте го. Покрийте раната със стерилна марля и/или чиста кърпа. Не слагайте памук върху нея и не я почиствайте със спирт.
Счупвания
Има два вида счупвания – закрити (без нарушаване на целостта на кожата) и открити (с нарушаване целостта на кожата). Когато се съмнявате за закрито счупване, действайте така, сякаш го има. Ако счупването е открито, то се придружава от рана и се установява по-лесно.
При наличие на счупване от който и да е от двата типа е изключително важно пострадалият да не се движи. Не се опитвайте да наместите счупването! Основното, което трябва да направите в такъв случай, е да обездвижите две съседни стави.
При открито счупване сложете стерилна превръзка.
Ако счупването е закрито, внимателно обездвижете крайника в намереното положение. При счупвания в областта на рамото и ръката може да обездвижите счупената ръка с помощта на триъгълна кърпа (или две такива, ако имате).
При счупване на крак може да превържете наранения към здравия с помощта на меки превръзки и вложка между тях.
Ако имате шина, използвайте я. Ако не разполагате с такава, можете да направите от дъски, тръби и дори навити вестници. За да не се травмира допълнително пострадалият, е добре подръчните материали да бъдат обвити в мека материя. Не движете излишно наранения крайник. Поставете шината така, че тя плътно да прилегне към крайника и стабилно да захване най-малко две съседни стави. Между шината и счупената кост поставете меки подложки. Уверете се, че шинирането не е твърде стегнато. Проверявайте за подуване, бледост или изтръпване. Ако забележете някое от изброените, разхлабете шината.
Ако очаквате скоро/бързо пристигане на спешната помощ, не обездвижвайте наранения крайник.
Бъдете подготвени
Правилната защита е от решаващо значение. Не забравяйте, че профилактиката може да бъде най-доброто лекарство. Купете си най-добрата екипировка (каска, ръкавици, ботуши, протектори), които можете да си позволите. Снабдете се с мото аптечка – може да си закупите или сами да си окомплектовате. Ако изберете втория вариант, за консултация можете да се обърнете към Съюз на българските спасители.