Отровни змии в България

Змиите винаги са били свързвани със страх, отрова и смърт. В интерес на истината едва 1/6 от всичките 3000 вида змии на Земята са отровни. В България се срещат 17 различни вида змии от 4 различни семейства. От тях 6 са отровни. Това са: пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок, като последните две могат да използват отровата си само при нападение на малки бозайници, с които се хранят, тъй като отровните им зъби се намират навътре в устата. Срещат се и два вида безкраки гущери, които достигат дължина до 1 – 1,5 метра, поради което често биват бъркани със змии, но разликата при тях е, че нямат клепачи и външно ухо. В този материал ще се опитаме максимално подробно да опишем белезите, по които могат да се разпознават двете най-отровни змии в България – пепелянка и усойница. Също така ще опишем действията, които трябва да бъдат предприети за предпазване. Съвети за действие при ухапване, немедицински манипулации, които трябва и които не трябва да се правят при оказване на първа помощ на пострадал, са описани:

Първа помощ при ухапване от змия.
Змии в България се срещат рядко. Още по-рядко се случват ухапвания, и дори те да са от отровна змия, у нас няма такава, която би могла да убие здрав човек. Въпреки това хората, които посещават планината и прекарват повече време сред природа, трябва да притежават познания относно опасностите, които биха могли да ги сполетят, и трябва да имат основна подготовка за това как трябва да се процедира при различни ситуации. Тук ще дадем съвети за оказване на първа долекарска помощ, описвайки различни немедицински манипулации, които могат да бъдат извършени в полеви условия от всеки, и които биха могли да имат благоприятен ефект върху състоянието на засегнатия. Някои от методите за третиране на пострадал от змийско ухапване са доста спорни. Това е и причината да не разделяме статията на това какво трябва и на това какво не трябва да се прави. При ухапване от змия болката е моментална и силна. Започва подуване около засегнатото място или на целия крайник. То може да бъде придружено с изтръпване и силно зачервяване. Първото и най-важно правило е запазването на самообладание, както у пострадалия, така и у неговите спътници. Ако човек има основни познания за това какви са отровните змии по нашите ширини, то той ще бъде наясно, че място за притеснение не трябва да има. Въпреки всичко някои хора могат да развият алергичен шок, предизвикан от отровата. Той обикновено настъпва в първите 30 минути след ухапването. Симптомите, с които може да се характеризира, са следните: промяна на пулса, пребледняване на лицето, посиняване на ноктите, устните , ушите, носа, избиване на студена пот. Повръщане, изпотяване или гадене могат да бъдат причинени и от преживения силен стрес и изпитания страх. Най-важна е спокойната реакция. Пострадалият не трябва да се придвижва бързо, защото това учестява сърдечния ритъм и ускорява разпространението на отровата към сърцето. В Африка има случаи на оцеляване след ухапване от силно отровни змии, като успешният изход се е дължал на правилно пристягане над раната и много спокойно (дори многочасово) придвижване до най-близката помощ. Добре е засегнатият крайник да бъде максимално обездвижен, а по възможност да се обездвижи и цялото тяло в полуседнало положение. Считат се за грешни схващанията, че веднага след ухапването раната трябва да бъде изсмукана с уста. Това може да бъде много опасно, защото възпален венец или дори най-малката раничка в устата могат да вкарат отровата директно към мозъка. Погрешно е и да се сцепва раната с нож или друг остър предмет, за да се изстисква кръвта от нея. Това може да доведе до допълнителни замърсявания, инфекции и ненужни наранявания, които могат да бъдат с по-сериозни последствия от тези на самата отрова. Евентуално изстискване на раната (без срязване), би могло да изкара част от отровата навън, но това трябва да се направи 1-2 секунди след ухапването. Съществуват противоотрови или змийски серуми, и много хора се интересуват от това дали се продават, как се поставят, как се пренасят и прочие. Отговорът е, че змийските серуми не могат да се пренасят в обикновена аптечка, защото се съхраняват в хладилници. Също така, змийски серум трябва да се поставя само в лекарски заведения, от лекари и то не във всички случаи. Серумът в България е конски серум. Конете биват оставени да бъдат ухапани от пепелянката или усойницата и понеже са големи и здрави животни, отровата не може да ги убие, но предизвиква кръвта им да произвежда антитела, които да реагират на токсините. След това се източва от тази кръв, като най-общо от нея се произвежда противоотровата. Серумът може да бъде много по-опасен дори от отровата, защото много хора могат да развият остра алергична реакция към него. Затова ако се прибегне до използването му, то това трябва да става само под лекарско наблюдение, след направени изследвания и с готовност да се противодейства на евентуална алергична реакция. Един от начините за третиране на ухапания крайник е поставянето на пристягаща бинтова превръзка НАД раната. Тази на пръв поглед обикновена процедура трябва да бъде извършвана с внимание и от човек, който е наясно с това, което прави. Целта на превръзката е да се ограничи максимално разсейването на отровата. Това става като се пристегне вената, пренасяща кръв към сърцето. Ако превързването е по-силно, отколкото е необходимо, има опасност от пристягане на артерия и тогава ефектът може да е негативен. Вените са по-податливи и повърхностно разположени, а пристягането трябва да е такова, че под превръзката да може да се пъхне човешки пръст. Трябва да се обърне внимание на това, че тук говорим за БИНТОВА превръзка а НЕ за турникет! Стегнатите превръзки или турникетът намаляват достъпа на кислород до тъканите и могат да предизвикат некроза. Трябва да се има предвид, че превръзката засилва реакцията на отровата върху тъканите при ухапаното място и стимулира оттока. До лекото бинтово превързване не е необходимо да се прибягва, ако може да се стигне до болница за половин час. В случай, че помощта се намира на по-голямо разстояние и на пострадалия се постави превръзка, то тя е добре да бъде отпускана през 20-ина минути. Това може да бъде прилагано, ако ухапването е на някой от крайниците, а не по торса или главата. Само по себе си, ухапване върху главата може да бъде далеч по-опасно, защото е в голяма близост до мозъка. Също така евентуален оток на такова място може да причини и задушаване. Във всяка туристическа раница трябва да има по една аптечка, която да съдържа по малко от най-необходимите медикаменти, от които може да се изпита необходимост. Наличието на някакъв вид противоалергично средство е задължителен. Противоалерген може да се приеме при ухапване от змия, при ужилване от пчели, стършели и други насекоми. Има дори растения, които само при допир могат да предизвикат алергична реакция у някои хора. Ухапаното място може да бъде измито със студена вода, а по време на транспортирането или придвижването към болницата, върху раната може да се поставят студени компреси и лед, ако е възможно да се намери. Въздействието на студа не само ще намали оттока, но и ще накара кръвоносните съдове да се свият, което също ще допринесе за ограничаването на разпространението на заразената кръв. Една от бедите, които могат да сполетят пострадалия, е гълтане на езика. Самият език е така устроен, че дължината му не може да достигне до трахеята, но може да се обърне и да легне върху нейния отвор. В такива случаи челюстта се стяга от силна конвулсия и опасността от задушаване настъпва на момента. Важна в случая е мигновената реакция. Пострадалият се слага по гръб с глава, извита назад. Ако има двама души, които да му окажат помощ, единият избутва и придържа челюстта надолу, а вторият освобождава езика. Желателно е да не се бърка директно с пръст, защото спазъм на челюстните мускули могат да го отхапят, но ако под ръка няма подходящ предмет (писалка например), това е единственият вариант. Ако на помощ може да се притече само един човек, и той не успее да извърши тази процедура, може да обърне пострадалият по корем на такова място, на което главата да провисне свободно надолу, за да може езикът да освободи трахеята. В случая бързата реакция (под минута) е от значение. На първо място по важност остава запазването на самообладание, защото при подобни ситуации страхът може да бъде най-големият враг. Трябва да се помни фактът, че змиите в България не са смъртоносни. Добре е човек да е запознат с видовете, които може да срещне, и да умее да разпознава отровните сред тях. Публикуваната по-горе информация не претендира да бъде абсолютно достоверна и описаните процедури могат да бъдат повлияни от странични фактори. Методите за реакция, които сме описали, не могат и не трябва в никакъв случай да отлагат посещение в болнично заведение.
Публикуваната по-горе информация не претендира да бъде абсолютно достоверна и описаните процедури могат да бъдат повлияни от странични фактори. Методите за реакция, които сме описали, не могат и не трябва в никакъв случай да отлагат посещение в болнично заведение.

Пепелянка – Vipera Ammodytes
Тя се среща в цяла България, в райони с надморска височина до 1500 метра. Дължината й достига до 50-70 сантиметра, като отделни екземпляри могат да растат и до метър. Опашката е къса и свършва рязко. Главата на пепелянката е триъгълна и се характеризира с малко, половин сантиметрово рогче на носа, което е може би най-лесният белег за нейното разпознаване. Обитава открити, каменисти и препечени места, обрасли с висока трева или храсти. На цвят е от бежова до светлокафява, в някои райони на страната се срещат и черни. На гърба си пепелянката има характерна зигзагообразна непрекъсната шарка. Отровата на тази змия се счита за по-слаба от тази на усойницата, но при случай на ухапване задължително трябва да се потърси лекарска помощ. Една от характерните черти на пепелянката е, че при усещане на опасност от приближаващ се човек, тя не бяга, а остава неподвижна, разчитайки единствено на своята маскировка да я скрие. Това е неприятен факт, защото ухапването може да бъде в следствие на неволно настъпване. При ухапване симптомите са болка, подуване, понякога дори изтръпване. Ако няма усложнения, отшумяват за 1-2 дни. Отровата на пепелянката може да бъде опасна за малки деца или възрастни с влошено здраве. При всички случаи задължително трябва да се следват някои елементарни правила за третиране и да се потърси лекарска помощ. В своето пребиваване сред природата, човекът трябва да се стреми да не засяга нейната цялост и да не оставя следи на опустошение след себе си. Пепелянката и усойницата са защитени от Бернската конвенция. Повечето видове змии у нас са защитени от закона, а 9 от тях са обявени за редки и застрашени видове и са включени в „Червената книга на България“. По никакъв начин не трябва да бъдат правени опити за улавяне, игра или друг вид дразнене. Усойницата и пепелянката не са агресивни и нападат само при самозащита. Понякога е по-вероятно някой по-голям на ръст смок да не се трогне от човешкото присъствие и да прояви агресивно поведение, като заеме отбранителна позиция и започне да съска срещу натрапника. В такива срещи с агресивни змии не бива да се опитвате да нападате или да застрашавате животното, достатъчно е да подхвърлите по-голям камък или пръчка в пръста пред него. Това ще го подплаши. Невинаги може да бъде определен видът на змията, която е извършила ухапването, защото това обикновено става неочаквано и тя за секунди успява да избяга. Основното, което трябва да се помни в такива случаи е, че змиите в България не са смъртоносни и трябва да се запази спокойствие. Отровните змии оставят белег от ухапване под формата на две малки дупчици на разстояние от около половин сантиметър една от друга. Също така отровните змии хапят само веднъж. Ако змията ухапе няколко пъти, то тя вероятно не е отровна. При ухапване от неотровна змия белегът е отпечатък от повече зъби, често пъти във V-образна форма. При всички случаи обаче трябва да се запази самообладание и дори при липса на симптоми за отравяне да се потърси лекарска помощ. Посещението в болница е задължително и от гледна точка на множеството бактерии, живеещи в змийската уста, които могат да бъдат причинители на опасни инфекции, водещи до неприятни усложнения. Те не възникват на момента, затова разполагате с време. Това, което може да ви предпази успешно от змийско ухапване, са дългите панталони и високите обувки. Има хора, които практикуват туризъм по джапанки, това крие рискове не само от ухапване, но на първо място и от нараняване. Високата обувка успешно може да предпази от ухапване, дори и при настъпване на змията, защото тя обикновено не е достатъчно голяма, за да нападне високо над глезена. Един от добрите навици, които човек може да си създаде, е следният. Всеки път, преди да поседнете за почивка или за по-дълго време край някоя скала, на някоя поляна или на което и да е от многобройните красиви кътчета в природата, почуквайте около мястото с пръчка, щека или нещо друго, което ви е под ръка. Това ще подплаши не само змиите, които биха могли да останат незабелязани от вас, но и всички други обитатели, с които не бихте желали да споделите почивката. Друг ценен съвет е винаги да бъдете нащрек за натрапници, които биха могли да намерят убежище в обувките ви, когато спите в палатката и оставяте екипировката си навън , например. Също така е препоръчително да се избягва използването на аромати за тяло. Като цяло в териториите, обитавани от диви животни, е добре да не се преминава съвсем тихомълком. В повечето случаи животните разбират за вашето присъствие много преди вие да получите възможност, дори да забележите някое от тях. Те се страхуват от човека и могат да бъдат опасни тогава, когато бъдат изненадани. Ухапванията от змии в България са рядко срещан проблем, но за да бъдат намалени рисковете, които се крият в пребиваването сред природата, човекът трябва да бъде запознат и добре подготвен.


Пепелянка

Усойница