Отрови

Отровите са химични вещества и съединения, които нарушават нормалното протичане на жизнените процеси в живите организми.

Болестните състояния, които причиняват отровите, се наричат с общото име отравяния (токсикози, интоксикации). Тежестта на отравянето и неговият изход зависят от вида, и количеството на погълнатата отрова, и от реактивността на организма. Младите индивиди са по-чувствителни към отровите от възрастните, защото имат по-бърза обмяна на веществата, затова младите организми обикновено усвояват и натрупват по-големи количества отрова от възрастните.

Науката за отровите и тяхното действие се нарича токсикология.

Видове отрови
Според своя произход, природните отрови биват биологични и минерални.

Биологичните отрови могат да се класифицират в четири основни групи: животински (зоотоксини), растителни (фитотоксини), гъбни (микотоксини) и микробиални. Зоотоксините служат за защита от естествени неприятели и за убиване на плячката. Фитотоксините служат за подтискане на конкурентните растителни видове. Микотоксините служат за защита от естествени неприятели. Микробиалните токсини служат за адаптиране на микроорганизмите към заразения от тях макроорганизъм.

Отровни видове в България
1. Гръбначни: вдлъбнаточел смок, дъждовник, пеплянка, усойница;
2. Насекоми: пчела, оса;
3. Растения: бучиниш, лудо биле, татул, тютюн;
4. Гъби: дяволска гъба, мухоморка.

Минералните природни отрови по правило са неорганични. Такива са: цианкалият, арсенът, солите на тежките метали и много други. Типичен пример за органична минерална отрова са нефтопродуктите.

Синтетични
Синтетичните отрови преднамерено се създават от човека. Те се използват основно като пестициди.

Използването на отрови в битовата и производствената човешка дейност се избягва винаги, когато това е възможно. В случаите, за които няма алтернатива (нефтопреработка, дезинфекция, обработка на руди, лабораторни изследвания), трябва да се вземат стриктни мерки за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Според строежа
Според строежа си, отровите биват органични и неорганични.

Според механизма за действие
В зависимост от пътищата за проникване в организма отровите биват контактни, т.е. проникващи директно през външната телесна обвивка (кожа, кутикула и др.) и системни, те.е проникващи чрез нормалната обмяна на организма (хранене, дишане и др.)

В зависимост от пътищата за разпространение в организма:
* липофилни – разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на липиди
* хидрофилни – разпределят се, пренасят се и се натрупват в тъканите с високо съдържание на вода

В зависимост от тъканите и органите, които увреждат най-тежко:
невротропни – разпределят се в и увреждат най-тежко мозъка, и нервите
менинготропни – мозъчните и нервните обвивки
нефротропни – бъбреците
гонадотропни – половите жлези (тестиси и яйчници)
ембриотропни – зародиша
хематотропни – кръвта
вазотропни – кръвоносните съдове
кардиотропни – сърцето
дермотропни – кожата
пулмотропни – белия дроб
хепатотропни – черния дроб
миотропни – мускулите

Сила на отровите
За нуждите на медицината, силата на отровите се измерва с тяхната средна и минимална смъртоносна доза за бял лабораторен плъх, в милиграми за килограм живо тегло (mg/kg).

Средна смъртоносна доза (LD50, лат. Dosis lethalis media) е най-малкото количество, което убива половината от отровените лабораторни плъхове. Тя е възприета като мярка за оценка в широката практика, защото се определя сравнително лесно. Най-често определяните LD50 са за поглъщане (вътрешна, алиментарна), попадане върху кожата (дермална) и вдишване (инхалативна).

LD50 на някои химични и биологични агенти
веществоLD50 (mg/kg)веществоLD50 (mg/kg)
Етилов алкохол10 000Токсин на паяка черната вдовица0,55
Натриев хлорид4 000Кураре0,50
Железен сулфат1 500Токсин на гърмяща змия0,24
Морфин900Диоксин0,001
Стрихнин150Ботулинов токсин0,0001
Никотин1  

Минимална смъртоносна доза (LD100, лат. Dosis lethalis minima) е най-малкото количество, което убива всички отровени лабораторни плъхове. Минималната смъртоносна доза винаги е по-голяма от средната! В практиката се определя рядко, защото установяването и? е бавно, трудоемко и скъпо.

Категоризация на отровите
В зависимост от своята сила, отровите се разпределят в IV групи. Класът на опасност се определя според най-малкото отровно количество, независимо от пътя на проникване.

Категоризация на отровите
КАТЕГОРИЯIIIIIIIV
означениеОПАСНОВНИМАНИЕПРЕДУПРЕЖДЕНИЕПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
вътрешна LD50< 50 mg/kg50-500 mg/kg500-5,000 mg/kg>5,000 mg/kg
дермална LD50<200 mg/kg200-2,000 mg/kg2,000-5,000 mg/kg>5,000 mg/kg
инхалативна LD50<0.05 mg/l0.05-0.5 mg/l0.5-2.0 mg/l>2.0 mg/l

Общи антидоти
Общите антидоти забавят проникването и натрупването на отровите в организма, и ускоряват тяхното изхвърляне. Към общите антидоти се отнасят следните групи лекарства:

еметици – предизвикват повръщане
диуретици – силно увеличават бъбречната пропускливост
лаксативи – силно ускоряват изхождането на чревното съдържание
адстрингенти – след вътрешно приемане силно свиват и уплътняват лигавицата на стомашно-чревния тракт; така значително се забавя проникването на погълнатите отрови в кръвта
абсорбенти и адсорбенти – порьозни и повърхностно-активни вещества, които след поглъщане аб- или адсорбират значителна част от стомашно-чревното съдържание

Специфични антидоти
Специфичните антидоти проявяват своето действие по два основни начина:
избирателно се свързват с проникналите в организма отрови и образуват с тях безвредни комплекси, или
избирателно активират само подтиснатите от отровата функции на организма

Специфични антидоти за някои често срещани отрови
О Т Р О В АА Н Т И Д О Т
Антикоагуланти
кумадин и хепарин
Витамин „К“ (за кумадин),
Протамин сулфат (за хепарин)
АнтихолинергициФизостигмин
АцетаминофенN-ацетилцистеин
БензодиазепиниФлумазенил (но не срещу всички!)
β-блокериГлюкагон
Блокери на калциевите каналиКалциеви препарати, Глюкагон
Ботулинусово отравянеАнтитоксичен серум
Въглероден диоксидКислордо
ДигиталисДигоксинни антитела (digibind)
Етиленгликол (антифриз)Етанол, Фомапизол
ЖелязоДефероксамин
ИзониазидПиридоксин
МетанолЕтанол, Фомапизол
Нитрати и нитритиМетиленово синьо
Олово ЕДТА
ОпатиНалоксон
ХилинергициАтропин, Пралидоксим
ЦианидиАмилов и натриев нитрит, Натриев тиосулфат, Хидроксикобаламин