Костадин Карамитов: „За да започнем да работим в положителна насока са ни нужни амбицирани професионалисти“

Костадин Карамитов e роден на 24 януари 1991 г. в град Сандански. Завършил e средното си образование в Земеделска професионална
гимназия „Климент Арк. Тимирязев”, специалност „Монтьор и водач на моторни превозни средства”.  След това кандидатства и е  приет в колежа по охрана и сигурност „св. Георги Победоносец”. Там получава  квалификация IV-степен по специалността „Организация на охранителната дейност”. Продължава образованието си в НБУ, специалност „Гражданска и корпоративна сигурност”. Създател и председател е на сдружение „Съюз на Българските Спасители”. Завършил е десетки курсове в сферата на сигурността. Участвал е на светото първенство „Бодигард” в Украйна, град Ялта през 2012 г. и получава първата световна приза „Най-млад бодигард”. През 2014г. участва и на международно първенство „Бодигард” в Грузия, град Батуми. Има няколко хобита – плуване, ски, преходи по планините, алпинизъм, а за отпускане на напрежението, често посещава стрелбища. Най-голямо удоволствие му доставя да развива организацията си, за която отделя доста от личното си време.

Какви са водещите цели и принципите на организацията, на която сте председател (Съюза на българските спасители)?
Идеята за Съюз на Българските Спасители се роди през 2008 г. В течение на годините започнах да описвам в една обикновена тетрадка как да се създаде, какви дейности да изпълнява и изобщо как да се развие подобна доброволческа организация, с цел спасяване на хора изпаднали в беда. На първи етап поставих за цел да създадем мрежа от доброволци в цяла България. Хора способни да се отзоват по всяко едно време на денонощието с готовност да помогнат. Но това е трудно и до ден днешен продължаваме да го правим. Представете си, например, че пътувате с автомобил от София до Бургас и случайно колата ви се развали късно вечерта, близо до Стара Загора. Автомобилът е сериозно повреден и е нужно намесата на монтьор. Идеята ни е следната – когато си част от СБС и доброволческата мрежа е на ниво, уведомяваш централата за неприятната случка, а от там те насочват към координатор на СБС. Този координатор, като част от организацията, винаги ще помогне на свой колега и ще го упъти към най-добрия и сигурен майстор, както и ще е гарант за неприятни други инциденти и действия. Основната цел на СБС е да съдейства на специализираните спасителни служби – полиция, пожарна, бърза помощ, армия, планинска и водна спасителна служба. Да реагира и да помага при бедствия, аварии, пожари, катастрофи, кризисни и извънредни ситуации, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и опазване на околната среда. Да обединява доброволци и спасители, които имат една цел и общи интереси. Да обучим и насочим младите към сфера, която е на изчезване. Защото да помогнеш на човек, чувството е неописуемо.

Вашата организация събира доброволци за спасителни дейности – има ли в нашата страна все още такива хора и какво ги мотивира, ако не заплащането?
Да, правилно. Набираме доброволци за спасителни дейности, но хората, които са останали и са готови да го правят напълно доброволно, се броят на пръсти. Да, разбирам, че животът е толкова забързан, че всичко опира до пари и време, но замислете се, никой не е застрахован днешно време. На всеки може да се случи най-лошото. Най-често задаваният въпрос от хора решили да бъдат част от СБС е „Какво печелия от това?“. Това ме отвежда до мисълта, че малко хора в България са компетентни какво означава „доброволец”, ако не знаете проверете в Wikipedia  – описано е точно и ясно –„човек извършващ дейност без да очаква парично или друг вид възнаграждение”. Но и малкото хора, които са останали, са човечни, сериозни, отговорни и амбицирани. И много се радвам и гордея, че познавам някои от тях.

Според Вас какви качества и обучение трябва да притежава един специалист спасител и има ли у нас достатъчно добри заведения, курсове и центрове, където да се обучават тези хора?
Едно от най-важните качества на един специалист спасител е да запази самообладание и да вземе правилно и адекватно решение. Това е един от най-трудните моменти, след което може да има необратими последствия. В България има заведения и центрове за обучение и провеждане на курсове, но лично според мен, това не е достатъчно. Не мисля, че са на ниво, а е важно един специалист спасител да има постоянство в обучението си. И помнете – не всичко е теория, важна е практиката!

Специализирайте се, квалифицирайте се, професионализирайте –  сега това е важно за вас.

Кои са проблемите, пред които са изправени спасителните служби в България като цяло?
Най-големият проблем е безпаричието. Следват липсата на професионална техника и екипировка, липса на професионалисти, липса на желание от страна на управляващите. Това са основните проблеми. Хората и управляващите се сещат за спасителните екипи едва тогава, когато ножа опре до кокала. През останалото време те не съществуват за тях.

На какво се дължи фактът, че и тази година много плажове останаха без спасители, въпреки че бяха обявени конкурси за целта?
Това е така от дълги години. Не, че няма кадри за обучение на водни спасители, а това, че няма условия и добро заплащане. Младите предпочитат да отидат в чужбина, за да работят като спасители, вместо на нашето Черноморие. Първо условията са по-добри, заплащането е на ниво, а отношението към хората там няма база за сравнение.

Как виждате развитието на тези дейности в близките години у нас, в каква положителна насока трябва да се работи?
Честно казано, в близките години нищо не виждам. Но, хората са казали „надеждата умира последна”. Надявам се след няколко години нещата наистина да се променят в добра посока, разбира се. Нужно е промяна на закони, наредби, манталитета на хората, дори е нужна смяна на всички управници. Според мен трябва да дойдат МЛАДИ професионалисти с достатъчно опит. Моментално идва въпроса как млади, но с опит. Ами не мислете, че младите не са опитни, а и от там идва една много стара поговорка „Не питай старило, а питай патило”. Така че, младите усещат нещата, амбицирани са и биха довели до големи промени. Мисля, че е време „старите кучета” да пуснат кокала, защото просто заради някои от тях не можем да се развиваме. Седим и тъпчем на едно място. Според мен трябва да се започне ДА СЕ РАБОТИ, в буквалния смисъл на думата. А не някои хора просто да седят в офиса си и по цял ден да си люлеят краката на стола, а когато изникне инцидент да прехвърлят вината от един на друг, сякаш играят куклен театър. За да започнем да работим в положителна насока са ни нужни амбицирани професионалисти.

За коя спасителна дейност има най-голяма нужда от професионалисти и срещат ли се у нас частни спасителни служби или всичко е в ръцете на държавата?
Почти за всяка спасителна дейност се нуждаем от професионални спасители, но за съжаление голяма част от професионалистите напускат страната си заради нищожното заплащане. Лично аз не съм запознат за частна спасителна служба в България. Да, наясно съм с някои фирми, които извършват подобна дейност, но не бих нарекъл тях „спасителна служба”. Лично аз съм се наел за изготвяне на огромен проект, който почти е към края си, за частна спасителна служба, но това е друга тема и все още е тайна.

Летният сезон е в разгара си и като всяка година ежеседмично четем черни статистики за удавници. Какво бихте посъветвали нашите читатели относно безопасността и сигурността им когато са на море?
Първо искам да изкажа съболезнования към близките, които са загубили някой роднина. Това, което искам да ви съветвам на първо място – не ходете на неохраняеми плажове. Второто е да наблюдавате често спасителя и да изпълнявате неговите нареждания. И третото, което Ви съветвам е когато има големи вълни, подводни течения или когато има мъртво вълнение, за колкото и добър плувец да се мислете – не влизайте на дълбоко. Следете флаговете и разпорежданията на спасителите!

Източник: security.bg