История за добрия Човек
Тя е най-новият и млад член на СБС (Съюз на българските спасители). Само на 18, а по човешко отношение е надминала отдавна връстниците си.
Момиче, от тези с характер, позитивизъм и доброта, но не заради едната кауза или благотворителност, не защото е модерно, а защото така го усеща, защото сърцето й е добро.
Малко млади хора следват нейния пример, а някой търсят само интерес, печалба, задоволение и благодарност, когато го правят. Не! Не, тя не е от този тип хора, а от онази шепа Човеци, които рядко се намират по Земята, а нали знаете, че това, което е твърде рядко е най – ценно… Е, Вие решавате дали искате да бъдете от скъпото, или от евтиното, което се намира под дърво и камък.
Мога да пиша много за краткото време, което я познавам, но сега искам да споделя нещо, което ме кара да се гордея, че е част от голямото семейство на българските спасители.
Тя е Цветина Начева, която е все още ученичка в 12 клас, но поради възникналата криза, трябва да остане вкъщи и да продължи образованието си от там. Има вероятност балът да се отмени или изобщо да няма, но знаете ли, на нея не й пука – за нея отношението на хората, добротата, любовта са много по-важни от първия и последен абитуриентски бал. Ентусиазмът и позитивизмът, които има, ме зареждат положително, когато се чуваме (почти всеки ден) и също това, че казва, че не може да седи вкъщи безучастно. Буквално изгаря от желание да помага в борбата с COVID-19.
Да, точно така, реши го и го направи и затова така започвам със заглавието „История за добрия Човек“ защото тя е с човек главно „Ч“. Джобните, които й дават техните и тези, които самичка си беше спестила, за да ходи на море, ги обедини в каузата, в това да помогне, колкото и странно да ви звучи, колкото и невъзможно… Поръча си нужните предпазни средства, за да може да се защити. След това. няколко дни ходи и пазарува продукти от първа необходимост за възрастни и за семейства в неравностойно положение и ги разнесе в столичния квартал Левски, който така добре познава, знае кой е в нужда там.
Попитах я неведнъж: ,,Но, Цвети, защо го правиш? Не се знае какви времена ще дойдат- може вашите да останат без работа, да нямаш дори и джобни, а да имаш нужда от тях“, а тя ми каза „Аз мога и с малко, а тези, на които помагам, нямат нищо“.