facebook twitter youtube vbox7
Facebook страница
Онлайн Магазин
onlineshop
Предстоящи събития
Декември 2021
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031

Ивайло Петков спасителят, който се бори до последно да спаси човешки живот

"Коце, хиляди благодарности, към едно твое момче ИВАЙЛО ПЕТКОВ", така започна разговор с дългогодишен приятел, който е служител на МВР. 

Ивайло Петков е член и координатор за град Видин и представител в София към Съюз на българските спасители от средата на 2020-та година. Той е изключително обучен и високо натрениран в оказването на долекарска помощ, психосоциална подкрепа, има десетки курсове, и още толкова спасителни акции зад гърба си. 

На 14.10.2021г. мъж на около 65 години в метро станция Сердика - София започва да се задъхва и припада. Ивайло Петков веднага разпознава признаците на инфаркт и без да се замисля, се втурва да помага на човека в беда. Със съдействието на полицаи го поставят на земята и започва сърдечен масаж, въпреки че човекът губи всички жизнени показатели и почива, Ивайло Петков не спрял да оказва помощ и да прави сърдечен масаж. При пристигането на спешна помощ,  оказал съдействия на парамедиците, на служителите на МВР и остава на мястото до край. 

Когато моят колега и приятел ми разказа тази история, аз вече знаех, че моралът на Ивайло Петков, не би му позволил да търси каквато и да е публичност, след подобна ситуация, но когато установихме връзка, аз му обясних, че гласовете на личности като него, не трябва да заглъхват, защото именно хора като него осмислят съществуването на мащабни организации като Съюз на българските спасители. Аз съм уверен, че светът, в който живеем, повече от всякога, се нуждае от още хора като него, затова настоях за интервюто, което можете да прочетете... 

СБС - Какво по-точно се случи на 14.10.2021г.?

И. П. - Пътувах с метрото към Народен театър "Иван Вазов", когато слязох на Сердика II, чух плач на жена и се упътих в посоката на звука, а тогава видях двама полицаи до човек на стол във видимо безпомощно състояние и веднага отидох при тях. 

СБС - Колко време ти отне на теб да прецениш ситуацията, да вземеш най-адекватното, спрямо ситуацията, решение и да преминеш към действия? 

И.П. - Секунди! Обучен съм да действам непоколебимо и незабавно, но прецизно, "Защото всяка секунда е от огромно значение!", на това са ме учили моите инструктори. 

СБС - Какви действия предприе? 

И. П. - Веднагически разпознах симптомите на инфаркт, а при пристигането ми, човекът вече нямаше пулс и дишане, аз казах на полицаите да го положат в легнало положение на земята, защото ситуацията изискваше предприемането на неотложни животоспасяващи мероприятия - КПР.
Тук държа да отбележа, че съм изключително признателен на двама изключителни служители от МВР - Първан Белчев и Антонио Любомиров, които стояха до мен през цялото време, съдействаха ми във всичко, за което ги помолех и направиха всичко възможно, за да пристигне линейката, колкото се може по-бързо. 
Неимоверно благодарен съм на една много, много смела дама, чието име за съжаление не запомних, но тя коленичи плътно до мен и под моите наставления тя не спря да ми съдейства с обдишванията и така до болезнена умора и прималяване. Адмирации! Благодаря на служителите на метрото, които донесоха паравани, с които да прикрият страданията на умиращия човек, от очите на  минаващите деца и онези възрастни, които се опитваха да снимат. 
Големи благодарности към емпатията и човещината, с която се отнесоха към нас всички полицаи пристигнали на мястото на инцидента и най-вече на полицай Огнян Терзийски. 

СБС - Страхуваше ли се? 

И. П. - Множеството учения, симулации, тренировки и спасителни акции, в които съм участвал, са ме дисциплинирали да запазвам самообладание във високорискови ситуации, още повече, когато  борбата е за човешки живот. 
Докато човек издъхва под ръцете ти, нямаш време да се страхуваш, но все пак има нещо, зловещо, което наднича през рамото ти, но трябва да го превъзмогнеш. 

СБС - Разбрах, че не си спрял да реанимираш човека повече от 20 минути, продължил си дори, когато той вече не е имал шансове. Това изисква изключително висока психическа и физическа издръжливост. Как успя? 

И. П. - В наръчниците ни по първа помощ ясно пише, че кардиопулмоналната ресусцитация   се прекратява само и единствено при умора на спасителя, до идването на специализирана медицинска помощ или докато пострадалият не дойде в съзнание. 
Благодарение на физическата си издръжливост и адреналина в подобни ситуации, не усещам умора, а ? не бих си позволил обратното, защото се чувствам длъжен да продължа на всяка цена в името на пострадалия и неговите близки. Тук искам да отбележа, аз  в последствие разбрах, че забавянето на екипа от ЦСМП, се е случило не по вина на служителите в линейката, а по линия на телефон 112 са забавили сигнала за инцидента до прехвърлянето му на шофьора. 

СБС - Виждаш ли се като герой? 

И. П. - "Върховата точка в човешката ценностна система е именно опознаването на човешкия живот." Това е едно от първите неща, в които ме възпитаха моите инструктори по спасяване и не мисля, че в това има нещо геройско, според мен в XXI-ви век е крайно време да възприемем за морален граждански дълг да се притечем на помощ
Изпратихте

Ето това са хората в семействата на СБС и БМЧК - обединени от каузата и целта да живеят един живот и да спасят хиляди.

 

Бъдете здрави, пазете се и бъдете подготвени, никой от нас не е застрахован и никой от нас не може да предвиди, какво ни очаква след минута...


Коментари