facebook twitter google youtube vbox7
Facebook страница
Онлайн Магазин
onlineshop
Случайна лекция
Предстоящи събития
Декември 2018
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31

Опасни вещества

Опасни вещества
Наличност на опасни вещества има на много работни места. Едно статистическо изследване констатира, че 16 % от работещите в Европа сигнализират, че работят с опасни вещества, а 22 % че са изложени на токсични изпарения. Изследването на въздействието на опасни вещества може да се случи на всяка работно място – във ферми, фризьорски салон, автомобилни ремонтни работилници и химически заводи.
Опасните вещества могат да бъдат причина за сериозни увреждания. Някои от тях водят до рак, други засягат възпроизводителната способност или причиняват родилни дефекти. Други увреждат мозъка, нервната система, водят до астма и кожни проблеми. Уврежданията могат да се наблядават, както при еднократно излагане за малко време, така и след продължително натрупване на ефекта на субстанциите върху човека.
През 2003 г. Агенцията за безопасност и здраве при работа проведе Европейска седмица на Безопасност и Здраве при работа с опасни вещества. Създадени са поредица от листове Факти, целящи оповестяване на информация за безопасността и здравето с опасни вещества, включително биологични фактори.

Законодателство 
Европейското законодателство има за цел намаляване на здравния риск от опасни вещества на работното място. При защита на работещите от опасни вещества законодателството на Европейският съюз поставя на първо място мерките за отстраняване или подмяна на опасните вещества с по-малко опасни. Най-съществените моменти от европейското законодателство са Разпоредбите за закрила на работещите от рискове, свързани с химически активни вещества, карциногенни /включително азбест и дървени стърготини/ и биологично активни вещества. Но с не по-малко значение са Разпоредбите, касаещи класифицирането на веществата и тяхното етикиране, защото те съдържат важна информация /етикети свързани с безопасността, символи и Технически спецификации по безопасността/ за тези, които ги използват.
Тези Разпоредби следва да бъдат включени в законодателствата на отделните държави. Държавите – членки могат да включат някои допълнителни и някои по-строги изисквания за закрила на работещите като например ограничения за прилагане на някои работни процедури, или по-ниски гранични стойности, тъй като съответните Разпоредби дават само минималните изисквания.
Затова се препоръчва да бъдат внесени уточнения в националните законодателства, които да се прилагат при използване на опасни вещества при работа.
Важно е да се знае,че тези Разпоредби по отделни въпроси като например оценка на риска, технически мерки и гранично допустимо въздействие се прилагат също и при опасни вещества породени от използваните работни процедури, пример за което са дървесните стърготини или пък заваръчните газове и димни отделяния.

Превенция и контрол на експлоатацията на веществата
За да се предпазят работещите от вредните за здравето им въздействия на опасните вещества, от работодателите се изисква:
А) да извършат оценка на риска;
Б) да предприемат необходимото за отстраняване или намаляване на риска;
В) да упражнят наблюдение върху ефективността на превантивните мерки и периодически да извършват преразглеждане на оценката на риска.

Оценка на риска
Оценката на риска е изискване на европейското законодателство, което е въведено във всички Държави – членки. Оценка на риска означава откриване на онова, което би могло да причини увреждане, така че да могат да бъдат взети необходимите предпазни мерки. Правилната оценка на риска е в основата на успешното управление на риска. Обучението на работещите на базата на правилно оценени рискови фактори в работната практика е особено съществен момент от управлението на риска. Преминалият обучение работещ може не само да прилага правилата, но той просто работи много по-ефективно и способства за осигуряване на по-здравословна и безопасна работна среда. Рискът, обусловен от дадено опасно вещество се определя от два фактора: характеристиките на веществото и степента на експозиция. От значение при оценката на риска е да се включат предвидимите инциденти и съответния начин за действие в тази връзка, и да се планират правилно мерките при такива обстоятелства, включително първа помощ.

Превенция и контрол на риска
Европейското законодателство дава приоритетно степенуване на мерките за контрол при експозиция на вредни въздействия, ако оценката на риска сочи наличност на рискови ситуации.
А) Премахване на възможната опасност чрез подмяна на процеса или продукта стои на първо място в списъка на мерките.
Б) Ако не е възможно да отпаднат, опасните вещества или процеси следва да бъдат заместени с други, не носещи риск или имащи по-ниска степен на риск.
В) Когато не могат да се вземат достатъчно предпазни мерки, следва да се вземат мерки за контрол за отстраняването или снижаването на рисковете за здравето на работещите. Тук следва да се спазва следната последователност:
* да се предвидят работни процеси и мерки за контрол и да се прилагат подходящо оборудване и материали за намаляване отделянето на опасни вещества.
* да се прилагат колективни мерки за защита на работещите в мястото където възниква /при източника/, напр. Осъществяване на аспирация, както и предприемане на съответни организационни мерки.
* да се прилагат индивидуални мерки за защита, включващи лични предпазни средства, когато излагането на риска не позволява предпазване по друг начин.
Броят на работещите, изложени на рискови фактори следва да бъде сведен до минимум, както и продължителността и интензивността на излагането, също и количеството на използваните опасни вещества. Определят се и спазват необходимите мерки за хигиена.

Наблюдение и преразглеждане
Оценка на риска следва да се прави всеки път при промяна на производствените процеси и работни процедури, при използване на нови химикали или усвояване на нови технологии, в случай на злополука или здравословни проблеми и независимо от това с определена честота на периодичност, за постигане на увереност, че констатациите са в сила. 
След въвеждане на определена мярка при дадена процедура, следва ефектът задължително да бъде проследен. Редовно отчитане на резултата трябва да се извършва за следене на евентуални влошавания /напр. намаляване на ефективността на вентилационната система/ или пък изменения в начина на работа.

Гранични стойности (пределно допустими концентрации) на експлоатация в работната среда.
Граничните стойности на експозиция на опасни вещества в работната среда /ГСЕР/ - Occupational Exposure Limits /OELs/ са важно указание при оценка на рискови фактори и подхода към тях. Все пак, разбира се, ГСЕР се дават за ограничен брой вещества, текущо използвани при работа. Задължителните и препоръчителните стойности се дават от европейските директиви. А всяка членка на ЕС въвежда конкретни национални ГСЕР, в които обикновено се включват повече вещества, отколкото в директивата. Националните ГСЕР могат да бъдат както задължителни, така и указателни. Работодателят следва да съблюдава работещите да не бъдат изложени на въздействието, повече отколкото допускат националните гранични стойности.

Опасни вещества – Европейски приоритет
Нарастващото разбиране, че действащата сега регулационна система за безопасно използване на химикали по отношение на опазването на околната среда и осигуряването на безопасност и здраве при работа не е достатъчно ефективна, доведе до необходимостта от развитие на нова Европейска политика по химикалите, изложена в тъй наречената “Бяла книга” за бъдещата политика при работа с химикали. Тази политика цели постигане на високо ниво на защита на човешкото здраве и на околната среда за настоящата и бъдещите генерации и включва единна система на Регистрация, Оценка и Разрешаване на Химикали – РОРХ /Registration, Evaluation & Authorization of Chemicals/. Изискването да се подава информация в края на производствената верига е един от ключовите елементи на системата за работа с химикали РОРХ /REACH/. РОРХ /REACH/ предвижда подаване на информация за възможните опасности от съответните химикали и как потенциалният риск може да бъде овладян. Системата има за цел засилване на изискванията при извършване на оценката на риска, с оглед производители, вносители и потребители по веригата да могат да провеждат оценка на рисковите фактори за предварителната употреба и предлагат мерки за овладяване на риска.

НАРЕДБА № 7 ОТ 23 АПРИЛ 2008 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПУСНАТИТЕ НА ПАЗАРА БИОЦИДИ И/ИЛИ ХИМИЧНИ ПРЕПАРАТИ, КЛАСИФИЦИРАНИ КАТО ОПАСНИ ВЪЗ ОСНОВА НА ФИЗИКО-ХИМИЧНИТЕ И ТОКСИКОЛОГИЧНИТЕ СИ СВОЙСТВА, И НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ НА ОТРАВЯНЕ ИЛИ СЪМНЕНИЕ ЗА ОТРАВЯНЕ С ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА, ПРЕПАРАТИ И БИОЦИДИ
Издадена от Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.45 от 13 Май 2008г.
Чл. 1. (1) Лицето, което пуска на пазара химичен препарат, класифициран като опасен въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства, изпраща в Министерството на здравеопазването информация на електронен и хартиен носител относно химичния състав, физико-химичните и токсикологичните му свойства по образец съгласно приложение № 1.
(2) Когато в информацията по ал. 1 са настъпили промени, лицето, което пуска на пазара химичния препарат, изпраща в Министерството на здравеопазването информация за тези промени по образец съгласно приложение № 2.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се изпраща в Министерството на здравеопазването преди първото пускане на пазара на химичния препарат.
Чл. 2. (1) Лицето, което пуска на пазара биоцид, изпраща в Министерството на здравеопазването информация на електронен и хартиен носител относно химичния състав, физико-химичните и токсикологичните му свойства по образец съгласно приложение № 3.
(2) Когато в информацията по ал. 1 са настъпили промени, лицето, което пуска на пазара биоцида, изпраща в Министерството на здравеопазването информация за тези промени по образец съгласно приложение № 4.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се изпраща в Министерството на здравеопазването преди първото пускане на пазара на биоцида.
Чл. 3. (1) Лечебните заведения изпращат до регионалните центрове по здравеопазване и до лечебното заведение по чл. 7е, ал. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (ЗЗВВХВП) информация за всеки случай на отравяне или съмнение за отравяне с химични вещества, препарати и биоциди по образец съгласно приложение № 5.
(2) Информацията по ал. 1 се изпраща в 14-дневен срок:
1. след приключване на лечението при остро отравяне или съмнение за отравяне;
2. след поставяне на диагнозата при хронично отравяне или съмнение за отравяне;
3. след настъпване на смърт или след приключване на аутопсията, в случаите, когато при отравяне с летален изход е извършена аутопсия.
Чл. 4. (1) Лечебното заведение по чл. 7е, ал. 2 ЗЗВВХВП изпраща ежегодно до 30 юни в Министерството на здравеопазването обобщен доклад за предходната година за случаите на отравяне или съмнение за отравяне с химични вещества, препарати и биоциди. 
(2) Обобщеният доклад съдържа най-малко следните данни:
1. брой отравяния с определено химично вещество, химичен препарат или биоцид, включително наименованието на веществото, препарата или биоцида и наименование, седалище и адрес на управление на лицето, което го пуска на пазара;
2. пол и възраст на лицата с отравяния със съответното вещество, препарат или биоцид;
3. данни за експозицията, етиологията, мястото, където е настъпило отравянето със съответното вещество, препарат или биоцида, и изхода от отравянето.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 7е, ал. 9 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
§ 2. Лицата, които са пуснали на пазара биоцид и/или химичен препарат, класифициран като опасен въз основа на физико-химичните и токсикологичните си свойства, изпращат в Министерството на здравеопазването информацията по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 в срок 3 месеца от влизането в сила на наредбата.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 114 ОТ 2003 Г., В СИЛА ОТ 31.01.2004 Г.)
В сила от 5.02.2002 г.
Обн. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.91 от 25 Септември 2002г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.114 от 30 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.100 от 13 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.101 от 16 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г.
Глава първа.
Общи положения
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., в сила от 31.01.2004 г.) (1) Този закон урежда условията и реда за пускането на пазара, търговията, вноса, износа, съхранението и употребата на химични вещества и препарати, държавния контрол върху тях, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които ги пускат на пазара, търгуват, съхраняват, употребяват, внасят или изнасят, с цел защита на здравето и живота на хората и опазване на околната среда.
(2) Законът се прилага и за химичните вещества и препарати, разположени на територията на Република България в свободни зони.
(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) Законът се прилага за устойчивите органични замърсители, с изключение на устойчивите органични замърсители, предназначени за лабораторни цели или референтни стандарти, и устойчивите органични замърсители, получени непреднамерено като остатъчни замърсители във вещества и/или препарати.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., в сила от 31.01.2004 г.) Опасни химични вещества и препарати са химичните вещества и препарати, които се класифицират в една или повече от следните категории:
1. експлозивни;
2. оксидиращи;
3. изключително запалими;
4. (изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., в сила от 31.01.2004 г.) лесно запалими;
5. запалими;
6. силно токсични;
7. токсични;
8. вредни;
9. (изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., в сила от 31.01.2004 г.) корозивни;
10. дразнещи;
11. сенсибилизиращи;
12. канцерогенни;
13. токсични за репродукцията;
14. мутагенни;
15. опасни за околната среда.


Коментари